Тараторът води началото си от времената на траките, които са съчетавали умело зелени листни като левурда /див чесън/, лапад, киселец , орехи, кумис / мляко от кобила/ или козе мляко , анасон и копър в чудна зелена смес.

Техните съперници и врагове са мислели, че това са магични отвари, за сила и прогонване на зли сили, а в същност свойствата, които притежавали тези треви и билки са ги правели силни, здрави, атлетичен и издръжливи в битките.

В чест на тракийския владетел Резос, на чието име е кръстено село Резово, тракийските жени от Странджа планина и Черноморския бряг му поднасяли кисело мляко със стрити листа от лапад, див чесън, анасон, копър, сирене, зехтин, орехи и студена изворна вода

Намерените многобройни съдове от епохата на траките след химически анализ показват наличието на тези съставки, а древногръцките автори с ужас са описвали храната, която давала необикновени сили на тракийските войни.

Векове по-късно , пренесена от Мала Азия се появява и красавицата, която става основна съставка в тази така популярна сред българите студена супа.

Първата ми среща с това чудо Резовски таратор бе преди 5 години в ресторант “Морска градин ” в село Резово. С хитра усмивка и гордо ми казаха да си го поръчам, вместо да питам за съставките. Местните са чешити и само искрено приятелско отношение и усмивка би ги накарала да споделят традициите и своя бит с непознати.