Дюлите – забравената тайна съставка за плодовитост и сила – част 1


Познавате ли добре този древен плод, символ на зачеването и изобилието в Персия; носител на мощ, сила, плодовитост в елинските митове и легенди; чест гост на тракийската трапеза и отличен лечител на много болести? Дори през последните години учените спорят по темата дали всъщност Адам не е бил изкушен от…дюля, а не от ябълка, защото в древността не се откриват следи от ябълки, а от дюли по описаните в митологията места, обитавани от първите човешки същества.

Диви и дребни дюли, прародители на съвременната култивирана дюла са открити в Иран и Кавказ. До днес там този плод е на почит. Пренесени са още през 4-5 в. на Балканите и са били предпочитана сезонна храна.

Няма български двор без дюла и няма маза, в която баба да не е скрила я сладко от дюли, я желе, я пестил, я мармалад или пелте. Често дребните плодове са използвани в туршии или изсушени за чай при настинки, висока температура, кашлица, рак или безплодие. Най-обичани са през зимата печени с ябълки, круши и тиква, поръсени със захар/мед, канела, карамфил и ядки. Ииии на компот – ароматен, с много пектинен вкус и красив цвят.

Мнозина са тези, които не обичат дюлите или ги игнорират заради:

– стипцивия вкус

– малките количества отровни вещества, които се съдържат в семките му

– запичащия ефект

– мъхчето по тях

На тези, които ще се въздържат от употребата на дюли в менюто си само ще кажа, че всяко нещо в малки количества е полезно и помага, а прекаляването – убива!

– В историческите хроники от 6-7 век се срещат описания на “рецепти”, в които дюлите са често готвени от тракийските племена. Спрях се на соленото приложение , което е по-слабо застъпено и позабравено през последните години.

– Комбинациите са с други сезонни зеленчуци, предимно лук във всичките му познати форми от левурда, през праз до червен лук. От зърнените култури са просо, фий, ръж, лимец.Подправките са били мащерка, риган, лимонова маточина, сминдух.

– Освен гъсти и питателни супи в планинските райони са познати и яхниите с дюли и месо; каши със зърнени култури , за които ще научите в друг пост.

Тук ще споделя рецептата за супа от дюли с пет вида лук, овес и мащерка. Тази супа я приготвям в два варианта:

– Традиционен от троянския край с домашно масло

– Съвременен във веган стил с ядливи цветя и билки, съдържащи етерични масла вместо животински мазнини

Продукти за 4 порции:

– 1 цяла дюля около 100гр.

– 1 стък праз

– 1 голяма глава стар лук

– 1 голяма глава червен лук

– 3-4 стръка пресен лук

– 2-3 стръка див лук

– 1/2 ч.ч.овес/булгур/елда/лимец

– 2-3 стръка прясна мащерка

– 20гр. домашно масло

– 1 щипка сушен цвят от рози

– щипка канела

– щипка куркума

– щипка морска сол и черен пипер

Начин на приготвяне: Във вряща вода около 2л се поставят ситно нарязаните лук и дюля. Добавя се овеса. Подправя се с подправките и се оставя да ври 30 минути.

Ако сте традиционалист в малък тиган разтопявате маслото и запъпжвате няколко кубчета от дюлата с мащерка и розите. При сервиване добавяте за украса и повече наситен вкус.

Ако искате са сте модерни и в гурме веган стил, то освен щипката розови листенца и мащерката добавете свежи латинки, кученца или мушкато. Всички те са ядливи с пикантен вкус и притежават добро количество етерични масла.

Два важни елемента са:

– Дюлята се сварява предварително цяла за 15минути и така неутрализираме отровните вещества.

– Щипката розови листенца са за баланс със своя разхлабващ ефект.

Дюлевата супа се сервира с ароматен ръжен хляб от….дюли и джинджифил. А рецептата за него ще споделя отново тук във втора част от статията.


Всички права запазени! 2021.

Последвайте ни: