„Храната на боговете“ , както райската ябълка е наречена от китайците преди повече от 2000 г., идва сравнително скоро в България. Преди само стотина години. Но и до днес този уникален като вкус и ползи плод е слабо познат; не се отглежда активно; не присъства и в кулинарните ни традиции с малки изключения по региони.
Спомените ми от детството в град Дряново са свързани с опитването на редица “странни” и “непознати” храни и вкусове. Дядо ми като запален градинар, изследовател на нови сортове плодове и зеленчуци в Опитната станция към БАН / тогава имаше истински учени и професори/, лечител, билкар /съратник и приятел на Петър Димков/ и йога /един от първите в България през 50-те години на 19 век/ четеше и се информираше за всеки плод и зеленчук с чужд произход. Така в нашата огромна градина се появи Райската ябълка – с големи и оранжеви плодове, нещо средно между ябълка и домат и с вкус на фурми.
Дядо не даваше да ги ядем преди декември да е дошъл, да има сняг и да сме във ваканция. Иииии преди да са омекнали до степен, че да изгребваме с лъжица тези иначе много сладки “ябълки”.
Съдържат витамините А, С, В1, В2, В6 и Е, много пектин, калций, фосфор, желязо, магнезий, цинк, антиоксиданти, танинови киселини и други.
Използва се за лечение на болни венци и проблеми със стомашно-чревния тракт. Огромното количество бета каротин забавя стареенето на очите и укрепва зрението, а йодът подобрява функциите на щитовидната жлеза. В природната медицина неомекналите плодове се използват за лечение на нощно напикаване.
И за край една психо-емоционална техника за повишаване на самочувствието и настроението с райски ябълки: Ако сте депресирани, силно отегчени от еднотипност и еднообразие то си сложете една купа с тези прекрасни ярки плодове и я съзерцавайте известно време. После си изберете най-узрялата ябълка от тях; кажете си, че щом това е храна за богове, то вие също сте една ценна Божествена частица и смело си отхапете.
А как да готвим с тях и защо ги обожават в Азия четете в следващите части.
