Родовата памет е нещо, което уважавам безкрай, защото най-важните уроци за мен дойдоха от там. Имах щастието да ме гледат баби и дядовци в първите години от развитието ми и това да чувам, да виждам и от първо лице да попивам историите, знанията и уменията им бе безценно.
Сладката на моята баба по род от Панагюрище /от рода на Райна Княгиня / бяха шедьовър, който съм вкусвала само на още едно място – Франция. Тя приличаше повече на вълшебница , която с прецизност до капката и секундата успяваше да създаде сладка с цели плодчета, които не бяха преварени и разпадащи се, а цветът на сока бе кристален и ярък.
Колко пъти съм удряна през ръцете и устата, за да не захаросам сладкото няма да споделя, но да се въздържа и да не бръкна с дървената лъжица, за да я оближа, си бе сложно.
Та тази моя баба чакаше с голямо нетърпение да цъфнат божурите в двора – едни огромни ярко червени и тъмно розови /ухаеха различно! . Защо ли? За да свари сладко, което приличаше повече на желе от хилядите листенцата на божура.
Естествено аз помагах, гледах и задавах доста въпроси, но едва преди 5 години си спомних за това странно флорално желе. Оказа се, че 100 годишната родова рецепта на баба /тя я знаеше от своята баба/ е универсална и приложима за всяко ядливо пролетно цвете.
Днес ще споделя как приготвям желе от люляк, което в немскоговорящите страни е неизменен домашен деликатес от 17век насам.
Нужни продукти:
– 2 двойни пълни шепи само венчелистчета на люляк
– 1 цял лимон с кората
– 8 с.л. захар /или 2 с.л. подсладител/
– 1 с.л.пектин
– 1 л.вода
– щипка лимонтузу
– 1/ 2 ч.л.течна ванилия
Начин на приготвяне:
1. Люлякът се бере рано сутрин, свеж и без дръжки. Махнете всички зелени шапчици и оставете само венчелистчетата, за да не нагарча желето. Измийте добре и подсушете.
2. Наръсете го със захарта, ванилията и го объркайте с нарязания лимон на кубчета.
3. Разтворете в 100гр от водата лъжицата пектин и заедно с още 300гр.от водата залейте люляка.
4. След като престои 1-2 часа сместта се слага на котлона и се вари 20 минути. Бъркате непрекъснато, защото се образува пяна и кипи. С решетъчна лъжица отстранявате пяната системно.
5. Прецежда се сместта като се претрива през цедка пулпата с люляк. Добавя се останалата вода /600мл/ и се вари още 20-25 минути до сгъстяване и извиране на 2/3 от течността при непрекъснато бъркане с дървена лъжица/шпатула/. През последните 5 минути се добавя лимонтузуто и от него цветът на желето от лилав става розово-виолетов.
6. Насипва се горещо в малки бурканчета. Затваряте и обръщате с капачката надолу, за да вакуумира, без да е нужно допълнително варене.
През зимата ароматното желе е чудесно за пържени филийки и мекици, както и за пълнеж на торти и рула.
