Едни от любимите ми зеленчуци са тиквичките – от април та чак до октомври те греят с ярките си жълти цветове на видно място в градината. Освен традиционните светло зелени, садя и шаренки с раета, тъмно зелени, жълти.
Обичаме ги, защото са лесни за готвене, имат много приложения във всякакви рецепти и са винаги една неотменна част от постното ни меню.
За периода от октомври до април имаме няколко начина за тяхното съхранение:
– сушени /до 9 месеца/
– замразени /до 6 месеца/
– консервирани до 1 година/
– пресни, завити в слама в студено и тъмно, проветриво място /до 3 месеца/
Тази година заложих на сушени и консервирани. Имам няколко любими рецепти за тиквички в буркани, които ще споделя в отделни статии.
Към края на септември времето става хладно и въпреки, че вързват , тиквичките забавят своето назряване. Затова предпочитам да ги обера с цвета и да ги консервирам с оцет и сол почти както корнишони. Има няколко тънкости :
– тиквичките да са твърди, здрави и брани сутринта
– оцетът е оризов по-слаб и ненатрапчив на вкус
– солта е средни кристали морска
– бял пипер на зърна
– див копър с цвят за по-активен аромат
Подреждат се плътно в големи буркани изправени тиквичките като внимаваме за цвета да остане цял. Измерва се колко вода ще е нужна за заливане. Към нея се прибавя по 1 с.л. оцет, 1/2 ч.л. сол, няколко зърна пипер и стрък копър за всеки напълнен буркан.
Маринатата се вари 5 минути и гореща се сипва върху тиквичките. Затваряте веднага бурканите, за да вакуумират по естествен път. Обръщате ги с капачките надолу за 24 часа.
На хладно и тъмно място издържат до 1 година. На вкус са съвсем леко киселки, а като консистенция са хрупкави и са чудесно допълнение в яхнии, с ориз, на супи и дори като салата или гарнитура.
