Как древногръцките митове и средновековни европейски легенди за магичните сили на това уханно цвете съвременната кулинарна мисъл претворява в красиви вкусове
Масовото незнание на хората за свойствата и състава на люляка са довели до много на брой крайно отрицателни и силно мистични обяснения. Съдържанието на синилна киселина, фарнезол и багрила са плашели простолюдието , че е отровно и служи за магии, носи нещастие и не вещае добро на дома, в който го занесат.
Вещите и запознатите със силно антисептичните, болкоуспокояващи, спиращи епилептични припадъци, водещи до плодовитост и регулярност на женския цикъл свойства пък са били считани за магове, които лекуват или правят заклинания с люляка.
Да се обясни заздравяването на живи рани , щом поставиш счукани листа от люляк е магия, нали? Да накараш една бездетна да роди като пие чай от люляк си е вид магия, нали? Да боядисаш парче плат в пурпурно-лилаво е било достойна тъкан, носена само от кралски величия за Средните векове. А да избавиш от мъките “лудото” дете, което без повод изпада в гърч , само с отвара от люляк, е било висша форма на магия…
Още много интересни факти могат да се намерят в полза на тезата за “ароматното, но опасно пролетно цвете” . Ако здравият разум надделее ще остане простото обяснение, че в началото на нов сезон първите растения, билки и цветя, които се показват от замръзвалата и студена почва са с една своя “защита” срещу все още неприятелски настроената околна среда. Съдържат малко отрова, силни аромати, етерични масла, ярък цвят, хем, за да оцелеят; хем, за да привлекат насекомите, без които няма да има опрашване и храна.
И от магията на средновековните отвари бързо отиваме в модерната интерпретация на ядливото люляково цветче в гурме-кулинарията. С тези нежни венчелистчета се приготвят сосове, както сладки, така и солени; десертни кремове и тартове; маринати за меса .
Вдъхновена от нашите родни продукти и традиционни храни през пролетта събрах няколко успешни авторски рецепти, които правя вече от доста години.
Сос с люляк
Вариациите ми са:
– на солена основа с цедено кисело мляко, сирене/извара, билки, лимонена кора и зехтин. Ползвам го при пържени и печени меса; зеленчуци, кюфтенца като приятно свежо допълнение.
– на песто с лимонена маточина, твърд кашкавал / кози, биволски, овчи/ и кашу
– сладък сос с маскарпоне или цедено кремообразно мляко, флорална люлякова захар /да и това е начин за използване на цветчетата 🙂 / , сладка мента за мекици, палачинки /там и желе от люляк сервирам /
– гъст сироп, който варя с лимони, ванилия и подсладител дълго и с него гарнирам сладолед, плодови палачинки, кремове и крем-карамел
– като марината за меса и риба с лимон/ оризов оцет/ балсамико бял/ , зехтин, люлякова флорална сол /тя е задължителна за моята гурме кухня и винаги приготвям поне едно бурканче 300мл / , пресни сезонни подправки и билки
Внимание!
Не слагайте повече от шепа добре почистени свежи цветчета люляк! Идеята на готвенето с ядливи цветя е да имате доза свежи минерали, аминокиселини и соли! Идеята е да имате нотка натурален флорален вкус! Идеята е да имате фино, едва доловимо ухание на люляк!
Идеята не е да “крещим” колко сме оригинални пред гостите и инстаграм, а да използваме полезните свойства и вкусови качества на всяко ядливо цвете в домашни условия! И преди да посегнете към тях, четете и се информирайте за химическия им състав, както и за удачните комбинации и съчетания на всеки вид ядливо цвете с останалите компоненти от менюто ви! Те не се слагат само за украса/декорация на чинията, а имат своето здравословно и ключово място в гурме-кухнята 🙂
